Отбелязваме Хелоуин
Празникът Хелоуин се отбелязва всяка година на 31 октомври - в навечерието на католическия Ден на Вси светии на 1 ноември.
Първоначално той е бил публикуван в англоезичните страни, само че след това става известен в огромна част от Европа, включително и България, Латинска Америка, Австралия, Нова Зеландия и някои азиатски страни.
Честването на Хелоуин води началото си от традициите на античните келти в Шотландия и Ирландия. Келтските племена разделяли годината на две елементи - тъмна и светла. Преди началото на тъмния интервал от годината, в последния октомврийски ден, бил отбелязван езическият празник на реколтата Сауин. Смятало се, че през този граничен интервал сред лятото и зимата се отваря врата към отвъдния свят и че измежду хората могат да плъзнат духове. За да се защитят от нечисти сили, келтите обличали скотски кожи, палели огньове и правили жертвоприношения.
Сауин бил отбелязван и след разпространяването на християнството на Британските острови през 2-4 век. За да понижи въздействието на езическия празник, Католическата черква почнала от 8-ми век да отбелязва Деня на Вси светии - 1 ноември. Въз основа на тези два празника се оформили традициите, свързани с Хелоуин, който включва келтски традиции и католически обреди.
Главният признак на празника е фенер от тиква, в чиято сърцевина е сложена свещ. Той символизира края на прибирането на реколтата и също така оказва помощ да бъдат прогонени злите духове, написа novini.bg. Първоначално за основаването му в Шотландия и Ирландия била употребена ряпа. След като емигранти от Англия пренесли традициите на Хелоуин в Северна Америка, вместо на ряпа, почнало потреблението на по-достъпната в Новия свят тиква.
Черният и оранжевият цвят обичайно се свързват с Хелоуин. Оранжевото символизира мощ и устойчивост, а дружно с кафявото и златното - прибиране на реколтата и есента. Черното нормално е знак на гибелта и мрака и служи за увещание, че преди време Хелоуин е бил фестивал, маркиращ границите сред живота и неговия край.
Първоначално той е бил публикуван в англоезичните страни, само че след това става известен в огромна част от Европа, включително и България, Латинска Америка, Австралия, Нова Зеландия и някои азиатски страни.
Честването на Хелоуин води началото си от традициите на античните келти в Шотландия и Ирландия. Келтските племена разделяли годината на две елементи - тъмна и светла. Преди началото на тъмния интервал от годината, в последния октомврийски ден, бил отбелязван езическият празник на реколтата Сауин. Смятало се, че през този граничен интервал сред лятото и зимата се отваря врата към отвъдния свят и че измежду хората могат да плъзнат духове. За да се защитят от нечисти сили, келтите обличали скотски кожи, палели огньове и правили жертвоприношения.
Сауин бил отбелязван и след разпространяването на християнството на Британските острови през 2-4 век. За да понижи въздействието на езическия празник, Католическата черква почнала от 8-ми век да отбелязва Деня на Вси светии - 1 ноември. Въз основа на тези два празника се оформили традициите, свързани с Хелоуин, който включва келтски традиции и католически обреди.
Главният признак на празника е фенер от тиква, в чиято сърцевина е сложена свещ. Той символизира края на прибирането на реколтата и също така оказва помощ да бъдат прогонени злите духове, написа novini.bg. Първоначално за основаването му в Шотландия и Ирландия била употребена ряпа. След като емигранти от Англия пренесли традициите на Хелоуин в Северна Америка, вместо на ряпа, почнало потреблението на по-достъпната в Новия свят тиква.
Черният и оранжевият цвят обичайно се свързват с Хелоуин. Оранжевото символизира мощ и устойчивост, а дружно с кафявото и златното - прибиране на реколтата и есента. Черното нормално е знак на гибелта и мрака и служи за увещание, че преди време Хелоуин е бил фестивал, маркиращ границите сред живота и неговия край.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ